От квартал Видима на град Априлци се тръгва на юг по шосето за ВЕЦ Видима. Шосето следва Стърна река – начален приток Видима, пресича я след 1,5 км. по мост и се разклонява, продължава се по лявото отклонение. Върви се по западния бряг на реката и се подминават хижа Видима и ВЕЦ Видима. На юг над изворите на реката е връх Кралимаркова копа, а на изток са гористите ридове Малък и Голям Осрядък.

При водослива на началните притоци на реката, шосето свършва с площадка за обръщане. Започва много стръмно изкачване, с множество къси завои през букова гора по източния склон на рида Бъзов дял. Излиза се на билото му, където се постройките на хижа Плевен, ПСС и др. Маршрутът продължава да се изкачва на юг по същия рид. След преминаване на рядка букова гора се достига местността Мургата – по-равно място, след което изкачването на юг продължава из наклонени пасища. Пътеката се разклонява – право напред продължава стълбовата маркировка на зимния маршрут за връх Ботев по парапета на връх Млечния чал. Летният вариант (лавиноопасен и забранен за движение през зимата), завива на югоизток през пасищата. На запад в ниското остава долината на Кривинишка река, на изток – в пропастта под Северния Джендем са петте начални притока на река Лява Видима – Кралимарков поток, Въртележката, Василковица (двата й ръкава – улеи – Дяволска река и Трите Купни пресичат най-непристъпната част на Северен Джендем), Елачов и Мушичин Дол. Пътеката минава край извор и каменна кошара, разположена в местността Пещта – малка наклонена поляна и неусетно се изкачва нагоре и на югоизток. От разклонението за Млечния чал, до седловината при заслон Ботев, пътеката носи името Кривините. След Пещта се прекосяват два стръмни лавинни улея с леденостудена вода. Преодолява се стръмнината над местността Кралимарковата копа. Пътеката се провира из камънаците на трети улей и заобикаля стръмен тревист ръб. Под него гърмят водите на Дяволска река и тъмнее отворът на голямата пещера – Водните дупки. Следва още по-стръмната част от маршрута – от ляво и от север под краката е бездната на река Василковица. На среща – на изток тъмнеят Джендемските стени, набраздени от тревисти корнизи. Пътеката завива право на изток, промъква се под стръмните, открити склонове на възвишението Трите купни и с остър завой на юг се изкачва на седловината между върховете Безимен и Ботев, където е и заслон Ботев. От тук се следва стълбовата билна маркировка и се изкачва връх Ботев. От върха се продължава на юг, по серпантини от изток се обхожда стръмната (вечна) пряспа. Пресича се река Пръскалска и по наклонен терен продължава спускането на юг. Достига се скална площадка над Райските скали, откъдето добре се виждат пропастите на Южния Джендем, отсрещните върхове Чуфадарица, Белчу, Хайдута и Равнец, Калоферските Купени и Хайдуттепе, ниско долу в пропастта, като кутийка се вижда и хижа Рай. От тук поема, така наречената Тарзанова пътека, осигурена с парапет. През зимата тя е лавиноопасна! Пътеката излиза в подножието на Райските скали, откъдето с четири големи завоя по стръмно пасище се спуска на пътеката от хижа Левски за хижа Рай. Тръгва се на изток. Пресича се Пръскалска река, образувана от водопада Райското пръскало и се достига хижа Рай.

Част от маршрута е през резерват Северен Джендем (Кривините – Палатките) и част през резерват Джендема!Северен Джендем е най-високо разположеният резерват в Националния парк. Ако попаднете тук в мрачен ден, ще усетите смразяващ хлад - Балканът ви посреща навъсен, но почакайте да видите същите тези скали, огрени от следобедното слънце. Всеки ръб и всяка скална пукнатина грейват, дори и в най-сухото лято тук шуртят потоци, спускат се водопади - Джендемът се усмихва закачливо. Тук е царството на скалите - сурови и непристъпни стени се издигат от всички страни и подпират купола на планината - връх Ботев. След последните заледявания естествената крепост е подслонила много видове, останали само тук и никъде другаде в България. Скалните урви, множеството пещери и връзката с другия Джендем, превръщат резервата в част от обширната, сравнително рядко посещавана от човека територия – основно убежище за дивата коза и мечката. На тръгване често ще забележите сянката на огромна птица - орел, зорко бдящ над обетованата земя в Балкана.